Име на вносителя: | Микаела Станчева |
Име на проекта: | Публикуване на обзорна статия в научно издание с отворен достъп |
Екип на проекта: | Микаела Станчева |
Екип потвърдил участие | Все още никой не е потвърдил участие. |
МОЛ: | Микаела Станчева |
Статус: | Одобрен на СИС June 1, 2025 |
Обсъждан на: | June 1, 2025 |
Отношение: | Прочети |
Номер: |
Болестта на Алцхаймер е прогресиращо невродегенеративно заболяване, което води до трайно увреждане на паметта, когнитивните функции и в крайна сметка – до значителна загуба на автономност при засегнатите индивиди. Тя е най-честата форма на деменция в напреднала възраст и се характеризира с натрупване на амилоид-бета плаки и неврофибриларни възли от хиперфосфорилиран тау протеин в мозъчната тъкан. Тези патологични промени водят до прогресивна загуба на синаптична функция и невронална дегенерация. Като част от клиничния спектър на деменциите, болестта на Алцхаймер представлява приблизително 60–70% от всички случаи, като други разпространени форми включват съдова деменция, деменция с телца на Леви и фронтотемпорална дегенерация.
Със застаряването на населението и удължаването на продължителността на живота, глобалната честота на деменцията нараства устойчиво, превръщайки се в едно от водещите предизвикателства пред общественото здравеопазване. Заболяването заема седмо място сред причините за смъртност в световен мащаб и е ключов фактор за инвалидизация при възрастните хора. Социално-икономическите последствия са значителни – годишните глобални разходи, свързани с диагностика, лечение и грижи, надхвърлят 1 трилион щатски долара. В отговор на тези предизвикателства, през последното десетилетие се наблюдава интензифициране на научните усилия, насочени към разкриването на генетичните основи за заболяването, както и на разработването на таргетирани терапии за болестта.
Патогенезата на болестта на Алцхаймер е мултифакторна и комплексна, включваща взаимодействие между генетични, епигенетични, метаболитни фактори и фактори на средата. Симптоматиката често се проявява постепенно и въпреки липсата на дефинитивно лечение, иновативни подходи като идентифициране на рискови генетични варианти чрез GWAS, насочени терапии срещу тау протеин и използване на съвременни биомаркери и невроизобразяващи техники предоставят нови перспективи за ранна диагностика и персонализирано лечение. Перспективите за бъдещи изследвания включват разширяване на геномните анализи към недостатъчно представени популации и внедряване на иновативни диагностични методи.
Научните изследвания съществуват, за да генерират ново знание, което следва да бъде достъпно, прозрачно и споделено с по-широката академична и обществена общност. В съвременната научна практика отвореността и отговорността са основни принципи, които гарантират етичност, възпроизводимост и устойчивост на научния прогрес. Споделянето на резултатите от изследванията в реномирани научни издания не само допринася за развитието на съответната научна област, но и насърчава междуинституционалното и международното сътрудничество. Отвореният достъп до научни данни и публикации позволява резултатите да бъдат използвани, надграждани и прилагани в различни контексти – от фундаменталната наука до политиките в общественото здраве и технологиите. По този начин се утвърждава модел на отговорна наука, който не само увеличава научната видимост и въздействие, но и изпълнява обществения ангажимент на научната дейност – да служи в полза на обществото.
Публикуването на научна статия в списание с висок импакт фактор и с отворен достъп има за цел да утвърди научния принос чрез споделяне на оригинални резултати с международната изследователска общност. Това позволява валидиране на проведеното изследване чрез рецензиране от водещи специалисти, повишава личния академичен престиж и подпомага професионалното развитие на автора. Подобни публикации са ключов критерий при кандидатстване за научни проекти, академични длъжности и стипендии.
Освен индивидуалната полза, публикацията в престижно научно списание и в отворен достъп допринася за повишаване на академичната репутация на университета или институцията, към която авторът принадлежи. Това утвърждава институцията като активен изследователски център и благоприятства развитието на академичната среда, стимулирайки бъдещи научни колаборации и трансфер на знания.
Публикуването на обобщения труд, натрупан през последните пет години, има за цел да представи систематизиран и цялостен обзор на проведените изследвания и постигнатите резултати. Това осигурява възможност за широк достъп до научните приноси, позволявайки тяхното използване и надграждане от страна на международната научна общност.
Допълнително, подобна публикация служи като индикатор за последователност и значимост на научната дейност, което е от ключово значение за академичното утвърждаване и развитие. Освен това, представянето на комплексния научен принос в престижно издание повишава възможностите за установяване на нови научни колаборации и привличане на финансиране, като утвърждава академичния профил в глобален контекст.
- Подготовка и форматиране на ръкописа според изискванията на списанието.
- Изпращане на статията за рецензиране.
- Получаване на рецензии и преработка на публикацията в съответствие с препоръките.
- Финализиране и окончателно публикуване на одобрения материал.
Пряко въздействие: Микаела Станчева, докторант към катедра „Генетика“ на Биологическия факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Косвено въздействие: академичната общност на Биологическия факултет и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, включително студенти и докторанти, ще се възползва от постигнатите научни резултати, натрупаната експертиза и установените международни контакти; публикуването в престижно международно научно списание допринася за повишаване на научния авторитет и академичния рейтинг на университета, утвърждавайки го като водещ изследователски център, а това има траен положителен ефект върху академичната среда и създава условия за бъдещи научни сътрудничества на високо ниво.
- Подготовка и форматиране на ръкописа според изискванията на списанието - до май 2025 г.
- Изпращане на статията за рецензиране – до юни 2025 г.
- Получаване на рецензии и преработка на публикацията в съответствие с препоръките – до юли 2025 г.
- Финализиране и окончателно публикуване на одобрения материал – в периода август–септември 2025 г.
Финансови.
Стандартна такса за публикуване в списание International Journal of Molecular Sciences (IJMS) - CHF 2 900.
Предложена отстъпка от 20% от стандартната такса за публикуване в списание International Journal of Molecular Sciences (IJMS) - CHF 580.
Общо: CHF 2 320.