Описание на проекта

Научната експедиция „По следите на българските възрожденци“ представлява научнообразователно пътуване на студенти от специалност „Българска филология“ от Факултета по славянски филологии, Историческия факултет, Геолого-географския факултет и Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Периодът на провеждане е 13.05 - 15.05.2022 година. Тя се провежда ежегодно вече 19 години и дава възможност на студентите да се запознаят с посочения маршрут, по време на който да посетят знакови места – селища, музеи, къщи-музеи, галерии, паметници, институции, свързани с българската културна памет, с българския език и с българската литература, както и с живота и дейността на видни дейци на Българското възраждане – творци, учени, културни и обществени дейци, революционери. По време на пътуването студентите под ръководството на своите преподаватели, които ги придружават на научната експедиция,ще имат възможност да извършат частични теренни диалектни езикови проучвания.Те ще чуят и полезна информация, свързана с култовите места и българските възрожденци, живели през периода. В края на пътуването студентите по желание ще имат възможност да представят текстове, свързани с наученото от научната експедиция и ще могат да изкажат своите впечатления по креативен и вдъхновяващ начин. Конкретният маршрут е изцяло премислен за целите на изследванията, като текстовете след проекта могат да послужат като отлична обратна металитература, есета и други.

Целта на научната експедиция е да обогати знанията на студентите от Софийския университет през периода им на обучение, като им се даде непосредствен досег с българската културна и литературна история, да се запази богатството от диалектни езикови изследвания, да се продължи традицията, свързана с изследванията на тематиката.

1) Анализ на съвременната диалектна езикова ситуация в съпоставка с езиковата ситуация в България въз основа на извършена теренна работа по събиране материали;
2) Събиране на сведения за дейността и живота на свързани с посетените места български възрожденски творци;
3) Написване на материал по избор, отразяващо впечатленията и събраните знания;

Студенти и докторанти от посочените факултети на Софийския университет “Свети Климент Охридски”.

гр.София – гр.Котел – с. Медвен – с. Жеравна – гр. Елена – Дряновски манастир -
гр.Дряново – гр.Трявна – гр.Габрово –гр. Калофер – гр. Карлово – гр.Сопот – гр.София
13.05.22 Отпътуване в 8:30 часа от площад „Свети Александър Невски”.
Пристигане в гр. Котел, разглеждане на забележителности: Кьорпеевата къща -
паметник на културата от епохата на Възраждането, къщата е обзаведена в котленски стил;
Пантеон на Георги Раковски - в Пантеона е експониран мраморния саркофаг на българския
революционер и копие от сабята му. Върху него е поставено бронзово знаме с фразата
"Свобода или смърт"; квартал Галата с възрожденски къщи и Галатанско училище - архитектурен паметник под формата на двуетажна дървена сграда, в която се е помещавало
училището на града; посещение на Музей на котленските възрожденци - в музея се
съхраняват уникални за българската история експонати, като първия препис на "История
славянобългарска", първи брой на българското списание "Любословие" и др.
Време за разговори с местните жители за изследване на диалекта в региона.
Село Медвен се намира в район, в който всяко населено кътче пази духа на Възрожденския
период. Много от къщите са обявени за паметници на културата.
Това е родното място на Захари Стоянов. Там е къщата – музей, както и паметник на Захари
Стоянов. Наблизо е природната забележителност, водопад „Сини вир”,
Отпътуване за с. Жеравна. Разглеждане на града, на забележителности: къща-музей на Сава
Филаретов - един от основоположниците на българското модерно училище, къща-музей на
Йордан Йовков - в двора й има и негов паметник, къща-музей "Руси
Чорбаджи" – има интересна експозиция, представяща различни занаяти от времето на
Възраждането, практикувани в Жеравна.
Време за разговори с местните жители за изследване на диалекта в региона.
Нощувка и вечеря в комплекс „Златна Ореша”
14.05.22 Закуска. В 09:00 ч. отпътуване за гр. Елена.
Там - посещение на Музей на Възраждането "Иларион Макариополски" - музеят се
помещава в родната къща на бореца за църковна независимост Иларион Макариополски, брат
му Никола Михайловски – виден книжовен и просветен възрожденски деец и неговият син -
поетът-сатирик Стоян Михайловски. Построена е в периода 1710-1715 година от камък и
дърво; на Архитектурно-исторически комплекс — „Даскалоливницата“ - първата
българска гражданска постройка в град Елена. Строена е през 1844 година за нуждите на
първото българско класно училище, основано от Иван Николов Момчилов през 1843 и
наречено „Даскалоливница” от Петко Рачев Славейков – възпитаник на училището.
Разглеждане на забележителности: Петте Разсуканови или Петте Хаджидимитрови къщи - са паметник на културата с национално значение. Те представляват един изключително интересен архитектурен ансамбъл от пет къщи под един покрив, строени от хаджи Димитър Разсуканов за петимата му сина; Попниколовата къща - една от най-характерните в Елена. Строена е през първата половина на XIX век – около 1830 година. В първите години след Освобождението в нея е била настанена градската техническа служба, затова се нарича още „Старото инженерство”; Часовниковата кула - градският часовник. Мястото й е сполучливо избрано, за да се вижда и чува от всяка част на града. Часовниковата кула, куполът на църквата „Успение на Пресвета Богородица” и камбанарията представляват тройна вертикална доминанта, която маркира обществено-религиозния център на града. Къщата на Юрдан Хаджипетков - паметник с местно значение. Сега в тази къща е разположена художествена галерия с голям фонд от произведения на изкуството, наброяващи над 1000 експоната и обособени в два раздела – „Средновековно и възрожденско изкуство” и „Съвременна живопис”. В двора е запазена старата къща на Юрдан Хаджипетков (наследена от дядо му хаджи Тодор), в която е роден писателят Петко Юрданов Тодоров. Между къщите е издигнат паметник на видния български писател. В същата къща е родена и сестрата на Петко Юрданов Тодоров – Мина, известна от творчеството на Яворов. Време за разговори с местните жители за изследване на диалекта в региона и обяд. Отпътуване за Дряновския манастир. В дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“ е експозицията „Археология и Възраждане“ – показват се над 1 000 културни ценности, най-ценните и интересни находки от археологическите проучвания на крепостите и пещерите в околността – „Стринава“, „Боруна“, „Бачо Киро“, „Андъка“, „Поличките“ и др. проследява развитието на Дряновския манастир като духовен, културен и революционен център. Сериозно внимание е отделено на епичната битка, която се състои тук по време на Априлското въстание – четата на поп Харитон и Бачо Киро срещу няколко хиляди османски войници, продължила цели девет дни. Тук се съхраняват черепите на част от загиналите четници. През Възраждането манастирът „Св. Архангел Михаил“ се превръща в един от най-значимите центрове на българщината – с огромна библиотека (тук е открит един от първите преписи на „История славянобългарска“), голямо килийно училище и изключително дейни монаси, които са съхранявали родните традиции. Манастирът преживява голям подем при игумен Рафаил в средата на XIX век, когато са построени новият храм и жилищните постройки до реката. Наследникът му Пахомий Стоянов продължава делото, като участва много дейно и в борбата за освобождение. Тук е бил основан революционен комитет, няколко пъти са идвали Васил Левски и Матей Преображенски
Не може да се подмине и пещерата „Бачо Киро“, която е в съседство – първата в България благоустроена за посещения от туристи пещера, в която са открити едни от най-старите следи от Хомо сапиенс в Европа (от около 40 000 г. пр. н.е.). Гр. Дряново - Интересни забележителности в града са: църквата "Св. Никола"- построена от Кольо Фичето, Към храма е било едно от килийните училища в Дряново, като още през 1819 г. тук започва работа първото редовно надкилийно школо. Не е случайно, че точно до „Св. Никола“ през 1896-1898 г. е построена голямата училищна сграда, която обединила в едно трите дряновски училища, Лафчиевата къща – построена без нито един пирон и желязна скоба през 1840 г. от дряновския майстор Колю Гайдарджията, църквата "Света Троица"- с уникални резбовани тавани; музей "Кольо Фичето" - изложбата „Колю Фичето – живот и творчество“ е официално открита на 20 юли 1969 г. в специално построена за целта сграда – един от малкото случаи в България, когато за музей не се използва стара постройка. Избрано е място в града с концентрация на запазени възрожденски здания, обявено за възрожденски архитектурен ансамбъл „Гилей“ – църквата „Св. Троица“, къщите Лафчиева, Перева, Мурджеева, Вапцарова и другите по ул. „Трети март“. Близо е била и къщата, където е живял Фичев. Отпътуване за Трявна. Пешеходна обиколка. Районът е богат на забележителни възрожденски постройки. Тук са издигнати църкви, манастири, школи и занаятчийници. Много от старите къщи са превърнати в музеи, като например къщата на Ангел Кънчев и Славейковата къща, къщата музей на дядо Добри, както и Попангеловата къща. Изключителна е Даскаловата къща , в която се помещава Музеят на резбарското и зографското изкуство. Тук се намират двата великолепни дърворезбовани тавана, създадени от Димитър Ошанина и Иван Бочуковеца през 1808 г. след сключен облог. Музеят “Тревненска иконописна школа” съдържа над 160 икони. Църквата “Св. Георги” има забележителен иконостас, дело на майсторите Димитър Дейков и Никола Драгошинов Нощувка и вечеря в хотел „Бела” 15.05.22 Закуска. 09:30 ч. Отпътуване за Габрово. Габрово е най-дългият град в България със своите 25 км от кв. Ябълка до яз. Смирненски. Автобусна обиколка на града. Забележителности в Габрово, свързани с Възраждането: Априловската гимназия – основана през 1835 година. Училището поставя началото на светските образователни институции, които постепенно заменили изцяло килийните през Възрожденската епоха. Официално през 1872 година Априловското училище започва да действа като гимназия, а няколко години по-късно взима името на своя велик основател - Васил Априлов. В старото даскало се помещава и музей на образованието. Паметникът на основателя на града Рачо Ковача е построен във водите на река Янтра. Има легенда, че майсторът е работил под огромен габър и оттам градът получава своето име. Заминаване за Етъра - Архитектурно-етнографски музей на открито с около 50 постройки. В тях са разпределени различни по тематика експонати, имащи за цел да разкрият стопанското и икономическо развитие на града и околността, архитектурата и бита на хората през възрожденския период. Направена е възстановка на някои занаяти и обичаи -грънчарство, кожухарство, тъкачество, иконопис, фурнаджийство, за да останат в съзнанието на поколенията и да се съхрани уникалното национално богатство. Всички обекти са действащи. В архитектурно-етнографския комплекс е показана единствената по рода си сбирка на техника на вода, включваща 10 обекта - воденици, тепавица,стругове, точило, бичкиджийница, валявици, водното колело се превръща в емблема на комплекса. Разговори със занаятчиите, запознаване с местните говори. Отпътуване за Калофер. Посещение на Национален музей „Христо Ботев” - държавен културен институт с национално значение. В него се съхраняват, опазват и експонират лични вещи, документи, издания, произведения на българското изобразително изкуство и др. материали, свързани с живота и делото на Христо Ботев, неговото семейство и съратниците му. Основната дейност на музея е да издирва, изучава и популяризира движимите паметници на културата, свързани с жизнения революционен и творчески път на Ботев. За целта са създадени съответните отдели и фондове, в които се пазят над 5 000 музейни единици. Библиотеката на музея разполага с над 1 500 тома специализирана литература. Даскал Ботево училище - през 1980 г. външният вид на сградата е възстановен във вида от 1865 г. и училището е превърнато в музей. В нея е разположена постоянната експозиция „Просветното дело в Калофер през епохата на Възраждането” , която проследява развитието на просветното дело в България и конкретно в Калофер. На втория етаж са показани възстановки на стаи от Взаимно и Класно училище, както и Учителската и Общинската стаи. Време за обяд и разговори с местните жители с цел опознаване на диалекта. Отпътуване за Карлово. Карлово е от градовете, носещи и до днес духа на Възраждането. По калдъръмените улици преди век и половина са крачили някои от най-великите българи – революционери, книжовници, учители, борци за свобода и независимост. Пешеходна обиколка на историческата част на града и забележителности от Възраждането – Историческия музей на Карлово и църквата „Св. Николай“ с камбанарията ѝ, паметникът на Васил Левски, сградата на Женското дружество „Възпитание“ - Дружеството е основано през 1869 г. и има важна роля в развитието на образованието и културата в Карлово. Сградата на дружеството е построена по проект на арх. Никола Лазаров през 1896 г. и се превръща в средище на културния живот в града. Национален музей „Васил Левски“ - включва възстановената родна къща на Апостола на свободата, заедно с новоизградените експозиционна зала и параклис, Часовниковата кула, Къщите от архитектурен комплекс „Старинно Карлово“. Там е и къща музей „Райно Попович“, намираща се на метри от Бухаловия хан, представя живота на бележития карловски възрожденец Район Попович, който е бил учител на мнозина велики българи – Васил Левски, Георги Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Ботьо Петков. В къщата има възстановка на класна стая, можете да научите и за живота на сина на Райно Попович – Теофан Райнов, който официално е бил „двоен агент“, а всъщност е предавал сведения от турците, служейки на революционното дело. В къщата има старинна печатарска преса, където можете да си напечатате свидетелство за посещението в къщата. В старата част на Карлово има 115 старинни къщи със статут на паметници на културата. Някои от тях днес продължават да се използват за живеене, други се отдават като стаи за гости, а някои са заведения.
Църква „Успение на Пресвета Богородица“. В тази църква е служил като йеродякон Васил Левски. Местността Алтън чаир, където Васил Левски отрязва косите си навръх Великден през 1864 г., снема монашеското си расо и обрича живота си на освобождението на България, в миналото се е намирала извън Карлово. Днес мястото е отбелязано с чешма и паметна плоча. Алтън чаир се намира на около 500 метра от паметника на Васил Левски – на ъгъла на ул. „Васил Караиванов“ и ул. „Христо Ботев“ Паметник на Евлоги и Христо Георгиеви - двама от най-видните карловци – братята Евлоги и Христо Георгиеви, които през Възраждането са сред най-богатите българи и дават големи суми за благотвoрителност и земя за построяването на Софийския университет. В парк „Евлоги и Христо Георгиеви“ се намират и сградите на фабриката им. За съжаление днес не са в добро състояние. Отпътуване за Сопот - родното място на великия български поет и писател Иван Вазов. Посещение на Къщата музей "Иван Вазов" - богатият фонд, с който разполага къщата музей "Иван Вазов", припомня най-важните периоди от живота на писателя: от детството му в Сопот, където завършва основното и класното си образование, дейността му на помощник-учител в Калофер при даскал Ботьо Петков, както и учението му и в Епархийското училище в Пловдив при Йоаким Груев. Отпътуване за София - до площад „Свети Александър Невски”

1) Човешки ресурс - студенти от следните факултети: обща бройка на студенти и докторанти: 36 и 4 преподаватели
• Факултет по славянски филологии
• Исторически факултет
• Медицински факултет
• Геолого-географски факултет
2) Финансови ресурси - 12.240 лева.

Цена на човек, настанен в двойна и тройна стая: 340 лева
Цената включва: Превоз с лицензиран автобус
2 нощувки със закуски и вечери (тристепенно меню) в хотел
Водач – екскурзовод
Беседи по обектите
Застраховка на пътуващите